Смисъл

Губех смисъла страшно бързо. Не можех да се отърся от мисълта, че в нищо няма смисъл. Нищо не е трайно и вечно. Аз нямам желанието и да бъда. Но това, което не разбирах е как да намеря смисъл в нещо, след като утре то няма да значи нищо? След като аз утре няма да бъда?

Няма как да оставя следа. Съществуването ми ще бъде само миг във вечността. Една цигара, която гори в нощта и после става на угарки, които вятърът отнася. Това за никого нищо не значи, но за мен днес значи всичко!

За мен моят живот е всичко, което имам. Личната ми драма, моето щастие, болките и успехите ми, целият мой свят е всичко за мен! Безкрайни истории. Безкрайни усещания. Никога не спрях да чувствам. Обичах по равно и болката, и щастието. Обичах до полуда. Творих. Дадох всичко от себе си, за да намирам смисъл. Живях. Как моят живот ще отиде по дяволите? Как моят живот за никого нищо не значи? Защо живях, защо умрях? Къде е смисълът и защо изобщо го търсех. Знам отговора.

В тези моменти, в които усещането за безсмислие ме превземаше, не знаех защо живея. Чувствах се празна. Без посока. Без дом. Без нищо. Не принадлежах. Оставах гола в пространството. В тези моменти се парализирах. Не можех да мръдна. В движението също нямаше смисъл. В тези моменти ми помагаше единствено да я попитам:

–  Кажи ми, какъв е смисълът.

Тя винаги казваше:

–  Смисълът е, че няма смисъл. Трябва да си намериш свой собствен смисъл.

С нейните думи се връщаше цялата ми вяра в живота. Сякаш тялото и мозъкът ми не могат за дълго да понесат мисълта, че няма смисъл. Това би ги убило. Затова, винаги се вкопчвах в нейните думи и изведнъж в тях виждах събрана цялата истина на света и целият смисъл.

Дните продължаваха да минават. Продължаваха и да идват тези, в които се обръщах назад и се питах – къде беше смисълът във всичко това?

Намирах постоянно смисъл в различни неща, влагах сърцето и душата си. Но знаех, че утре няма да има следа и от тях. Загубих смисъла и докато пиша това.

Колкото и истории да напиша, колкото и тома поезия да оставя. Поезия за един живот. Те утре за никого нищо няма да значат. Те първи за мен дори ще престанат да бъдат.

01.09.2014 г. – това безсмислие се роди. 

20.05.2015 г. – дори думата смисъл е вече лишена от себе си. 

27.05.2015 г. – ако повторя смисъл 16 пъти в един текст с 381 думи, дали ще намеря такъв? 

Advertisements

Comment

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s