Ма мили деца! Мили български деца, на вас говоря!

Защо се спичате? Защо се напрягате?

Защо упорито блъскате в стената? Защо се инатите?

Защо се разболявате от амбиции?

Защо се карате? Защо страдате? Защо се укорявате?

Защо се чувствате неразбрани? Защо сами не се разбирате?

Защо мислите, че не сте обичани?

Не се спичайте! Вие сте деца в големи тела! Да, ти два метра висок, два широк – ти също си дете! Да, ти шефа на голямата банка. Дете си! Бабо Спаске, ти също си дете!

Вие винаги ще бъдете деца.

Деца на майките си.

Деца на бащите си.

Деца на България.

Деца на природата.

Деца на земята.

И да искате, няма как да престанете да бъдете деца, и тва е.

Какви сме ние децата?

Всякакви сме. Но най-хубаво е, когато сме обичливи. И запомнете – от толкова много майки и бащи, все някой ви обича.

Какво е да си дете?

Да си дете е да си обещание за утре.

Да си дете е любов.

Да си дете е ново начало.

Да си дете е живот.

Мили деца, този свят се опира на плещите ви!

Защо се спичате?

; )

Посветено на Деня на детето.